Прибрах се по спешност в България, защото мама получи удар. Благодарна съм, че успях да я заваря и да се сбогуваме преди да си отиде от този свят, но аз не съм единственото любящо същество, което страда за загубата й. Остави и едно вярно другарче, което й беше утеха и всичко цели 16 години. Нямам сърце да го приспя, но по всяка вероятност ще се наложи. Котето се казва Мими, на 16 години, но все още е добре, домашно, тигрово. Трябва да му намеря дом до петък, когато си заминавам. Моля, помогнете, ако можете.
