За нас

От: Мария Стоянова

В следващите редове ще разгледаме някои от основните причини за осиновяване, ползите от тази практика и защо е важно да се откажем от битките с животните.

 Осиновяването на животни, само по себе си, спасява бездомни и загубени същества от опустошителната съдба на улицата.

Вместо да се оставят на произвола на съдбата тези животни получават шанс да намерят дом и да бъдат обичани. Чрез осиновяването им ние им предоставяме сигурно място, където да живеят,  пълноценен и щастлив живот и не на последно място ги даряваме с много любов. По този начин се спасяват множество животи и нашият свят се превръща в едно по-добро място.

Осиновените животни биват обучавани, възпитавани и се превръщат в предани, благодарни и вярни компаньони. Те ни дават безкористна любов и радост, които могат да се превърнат в нещо неповторимо.

  Осиновяването води и до положителна промяна в живота на човек, отразяваща се в множество аспекти. Създава се силна връзка между човек и животно, която продължава през целия живот, а дори и след него.

Осиновяването има и практически ползи. Вместо да купуваме животни от развъдници или зоомагазини, като така подкрепяме търговията с животни (а това, както знаем не е добра практика), осиновяването намалява тази нужда и експлоатация на животните, а също така им помага на да намерят любящ дом. По този начин спомагаме за намаляване на проблема с пренаселеността в приютите за животни и даваме възможност на хората, грижещи се за тях там да приемат и помагат на още повече бездомни същества.

 Осъзнайте, че да осиновите означава да дадете шанс на някой да живее. Какво по-хубаво и благородно може да направи човек от това да създаде живот и да даде шанс на някой да живее?

Нима щом толкова много хора, разбира се извън пределите на нашата прекрасна държава, бленуват да имат животинка, за която да се грижат, ние не можем и не искаме?

Защо толкова малко хора в България (за разлика от много други държави) осиновяват животни? Та това е толкова хуманно и благородно. Нека осъзнаем кои са наистина важните неща в живота, който живеем тук, на тази земя и нека започнем да се променяме към по-добро. Има изключително много неща, които трябва да се променят за да се промени и животът ни към по-добро, но повтаряйки си това не променяме нищо. Променяме нещо когато предприемем някакви действия. Нека започнем от някъде. Нека да започнем с нещо благородно, като осиновяването.

Ако на хората в другите държави им струва хиляди за да имат животинка, бленуват да имат и могат да плащат такива суми, то на нас ни коства само да поискаме. До такава степен е достъпно за нас, че едно излизане на разходка дори ни дели от това да се върнем вкъщи с другар за цял живот.

  Ако наистина нямате възможност да осиновите и да отглеждате пълноценно животно, то може да помогнете по изключително много начини. Можете да приютите временно животинка, за която да се грижите, докато се намери любящ стопанин за нея, можете дори да носите гранули или консерва, която струва вече дори по-малко от един хляб, малка купичка за вода (която всеки може да запази, след като е изконсумирал своята порция обяд на работното място) и да дадете на животинка храна и вода, когато я видите, скитаща се на улицата. Защото, представете си, как се чувствате, когато ожаднеете? Издържате изключително трудно докато имате възможност да пиете вода, но вие знаете, че имате тази възможност, вие ще пиете вода, когато приключите да вършите това, което ви спира, докато животните нямат тази възможност. Те не могат да отидат и да си купят консерва или вода. Те стоят гладни и жадни с дни, а понякога и със седмици. „Късметлии“ са, ако завали дъжд и намерят локва, от която да утолят жаждата си, а всички знаем каква вода всъщност пият (водеща до смъртоносни болести при кучетата и котките). Затова можем поне това да правим, излизайки на разходка. Можем да помагаме като доброволци в приюти дори. Всяка помощ е от огромно значение.

 Знаем, че въпреки всичко винаги ще има хора, които не обичат животните и им се иска да не ги виждат по улиците. Но да ги газят, тровят, бесят, тероризират и издевателстват по всякакъв начин над тях това само и единствено показва доколко нещастни и празни са те като човешки същества и могат да носят греховете си за постъпките си и това съвсем не е решение на ситуацията. Биха помогнали например като даряват средства на приютите, като тези средства отиват за лечение и кастрация на пострадали животни, именно заради такива хора, а след това животните се осиновяват, като това най-често се случва от чужденци. И така, на мястото на осиновеното животно се взима друго в приюта. По този начин хората, които не обичат животните биха спомогнали за това да не ги виждат или поне да виждат по-малко от тях по улиците, а с времето и с тези практики няма да има бездомничета. Но издевателствата и малтретирането, да не говорим за убийствата, меко казано, не помагат.

 Всяка помощ е от значение, под каквато и форма да е тя. Моля ви помагайте. Трябва да започнем да се променяме, трябва да започнем промяна. А както знаем всяка промяна започва с една стъпка.

Ако не можете с друго, то поне следващия път, когато излезете да се поразходите, вземете в себе си консерва с храна (или купичка с останала храна от дома, която и без това няма да изядете и най-вероятно ще изхвърлите) и едно малко шише с вода. Когато видите куче или коте изсипете храната от консервата или купичката, която носите, за да може животинката да се нахрани и сипете от водата в съда. Така с една консерва и едно шише вода, които струват под 3 лева (ако носите своя храна дори и толкова няма да дадете, защото и без това сте я приготвили за себе си и е останала, защото много добре знаем, че на всички ни остава) можете да промените процеси, които траят може би със седмици (глад, жажда, а в следствие на това и умора, защото, ако не ядем и не пием вода бихме ли били адекватни дори – не). Вижте колко благодарност и надежда ще видите в очите на животинчето. А след това сами ще видите как ще се почувствате, когато направите това добро. Просто опитайте. Не е трудно. Ако всеки от нас или поне повече хора започнат да правят това ще се усети промяната както за животните, така и за хората. Такива жестове учат, възпитават и развиват добро у хората. Представете си докато правите това колко деца може и със сигурност ще ви видят и е съвсем възможно този прекрасен жест да остане в съзнанието им за цял живот, а какво по-хубаво от това. Те също ще започнат да го правят. Ако са се страхували по една или друга причина от кучета ще видят, че те са добри и няма да им сторят зло. Защото нека бъдем реалисти, че когато прочетем или чуем как куче е посегнало на дете или възрастен човек се възмущаваме и започваме да възпитаваме децата си, че те са лоши и трябва да странят от тях.

Не сте ли ставали свидетели на някакъв вид насилие над тях? Ставали сте. Нормално ли е както си върви животното и не прави на никого нищо да бъде целено с камъни, да бъде ритано? Не е нормално! Е, ако някой ритне вас или детето ви вие няма ли да изпаднете в защитен и отбранителен режим? Ще изпаднете. Така е и при тях, защото в повечето такива ситуации хората са предизвикали това. Не във всички, но в повечето.

Тук искам да поясня, че не винаги, когато някое куче ухапе някого, то на сто процента човекът е виновен в ситуацита, а че някой друг преди него, може би дори приличащ на него (дрехи, дори външен вид) е посегнал на това животно, преминава в защитен механизъм за да се опази да не го нарани човекът. Просто понякога се чудим защо това куче ни лае или защо ни посегна. Това е причина, защото преди нас някой го е наранил и то вече няма доверие и решава да се защити преди дори някой да е започнал да го бие. В такъв случай е добре да подходим спокойно и винаги някаква храна би помогнала. То ще види, че сме добронамерени и нещата ще стоят по съвсем друг начин.

Просто за всяко нещо има причина, има обяснение, но е по-лесно те да не се търсят, а директно да се отвръща с лошо. Представете си в една такава ситуация как накрая кучето бива прибрано и евтаназирано, защото някой преди вас го е бил ( без причина), след това вижда вас, приличате по нещо на този човек, то изпада в паника и може да ви нападне. Вие не сте виновни, но и то не е. Затова главно трябва да спре терорът. Защото, ако човек бъде малтретиран и води некачествен начин на живот, той в един момент започва да действа нерационално в подходите си, защото вече не знае от къде може да получи пореден удар и не знае на кого може да се довери, затова започва да води битки с останалите. Така е и в света на животните. Защо трябва да се страхуваме и да мразим едно същество, което гладува, жадува, спи на мръсно и твърдо, скита се и върви без да знае къде отива, защото то няма къде да отиде и да дойде някой да го рита, гони и малтретира, а то има нужда единствено да не е гладно и жадно, някой да го обича и то да обича? Няма причина да го мразим.

Щом аз мога да правя добро за тях значи всеки може. Всички можем, трябва само да поискаме. А кой не иска да стане по-добра версия на себе си?

Автор: Мария Стоянова – част от екипа на „Осинови ме“